В Кодекса на труда се съдържа следния текст:
Неплатен отпуск
Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Тъй като в този член няма изричен текст, който да указва за една календарна година какъв е максимално допустимия размер на неплатения отпуск, а понеже няма и текст, които да ограничава ползването на неплатения отпуск в рамките на единствено и само една календарна година, то някои служители със съгласието на работодателя си излизат в непрекъснати дългогодишни неплатени отпуски.Пуска се примерно отпуск за 12 месеца, работодателя си дава съгласието, след това се пуска молба за нови 12 месеца и т.н.
Въпросът ми е такъв.
Тълкуването на юридическите актове е дейност, която има за цел да разкрие действителната същност и съдържание на правния акт с оглед на неговото правоприлагане.Основания за тълкуването може да бъдат неясноти, двусмислия и т.н. на акта.Както е известно право на тълкуване на правния акт имат само органа, който го е издал и съда.Ако в случая допуснем че има място тълкуване на горепосочения член с аргумента -няма изричен текст, който да посочва максимално допустимия срок за ползване на неплатен отпуск и затова лицето има право на дългогодишен такъв, то кой от различните видове тълкуване в случая е намерил място:
-езиково
-логическо
-систематическо
-историческо
- функционално
Аз лично предполагам че става дума за логическо тълкуване.Както е известно при логическото тълкуване се използват аргументи от:
-формалната логика
-деонтичната логика
-неформалната лигика
-специализираната логическа логика
Та въпроса ми е кой логически аргумент е използван в случая за да се стигне до подобно тълкуване на въпросния член от Кодекса.
А може би става дума не за логически конструкции и аргументи, а за правно-логически конструкции като презумпциите и фикциите?
благодаря предварително
- Дата и час: 28 Ное 2024, 14:42 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
неплатен отпуск
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
неплатен отпуск
Последна промяна astroart на 17 Май 2007, 11:09, променена общо 1 път
- astroart
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 10 Май 2007, 16:54
astroart
Извинявам се, "лапсус лингва", нека "специализирана логическа логика" да се чете "специализирана юридическа логика".
1.деонтична логика
деонтичната логика се изразява в това, че спрямо един и същи субект не може да бъде предписано извършването на деонтично противоречиво поведение-например задължение да се извърши определено действие и същевременно с това забрана да се извърши същото действие.
2.специализирана юридическа логика
тя е изработена на база юридическата практика и доктрина.Някои от аргументите на специализираната юридическа логика са просто юридическо преформулиране на аргументите от формалната логика.
Такъв е например аргумента от специализираната юридическа логика:
"nemo dat quod non habet "-никой не може да даде това, което не притежава
1.деонтична логика
деонтичната логика се изразява в това, че спрямо един и същи субект не може да бъде предписано извършването на деонтично противоречиво поведение-например задължение да се извърши определено действие и същевременно с това забрана да се извърши същото действие.
2.специализирана юридическа логика
тя е изработена на база юридическата практика и доктрина.Някои от аргументите на специализираната юридическа логика са просто юридическо преформулиране на аргументите от формалната логика.
Такъв е например аргумента от специализираната юридическа логика:
"nemo dat quod non habet "-никой не може да даде това, което не притежава
- astroart
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 10 Май 2007, 16:54
Астроарт, това форум за взаимопомощ, а не за философски разсъждения. Не виждам конкретен проблем и въпрос във връзка с конкретен проблем в писанията Ви. И това не ви е за първи път ! Не занимавайте форума, ако нямате нужда от помощ ! Има други места за словоизлияния от сорта на Вашите.
- rts
- Активен потребител
- Мнения: 1407
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 17:02
до rts
Мисля че въпросът е принципен и се отнася за тълкуването в правото.Става дума за това как трябва да се тълкува даден юридически акт ако законодателят е пропуснал да включи в него определени правни норми.Аз вече дадох пример за това.По една и съща като текст жалба, но подадена от различни лица и в различно време срещу Инструкция издадена съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт различни състави на ВАС постановяват различни решения.И всичко това защото в ЗВАС няма изричен тест, че ВАС може да разглежда жалби и протести срещу актове на съдебната власт.
Съгласете се, че това което е определил ВАС в две различни свои решения е абсолютно недопустимо.Имаме явно нарушение на аргумента на стабилността (stare decisis), а именно че за да може да функционира като едно цяло съдебната система трябва да дава еднакъв отговор на един и същи въпрос, зададен на отделните нейни части (отделните съдилища).
Липсата на ясни правила за тълкуване поражда и противоречиви съдебни практики , за което вече дадох пример.
Ако не схващате или не разбирате за какво става дума, или ако не можете или не знаете да отговорите на горепоставения от мен въпрос , бих ви помолил най-учтиво да се въздържате от коментарии.
Съгласете се, че това което е определил ВАС в две различни свои решения е абсолютно недопустимо.Имаме явно нарушение на аргумента на стабилността (stare decisis), а именно че за да може да функционира като едно цяло съдебната система трябва да дава еднакъв отговор на един и същи въпрос, зададен на отделните нейни части (отделните съдилища).
Липсата на ясни правила за тълкуване поражда и противоречиви съдебни практики , за което вече дадох пример.
Ако не схващате или не разбирате за какво става дума, или ако не можете или не знаете да отговорите на горепоставения от мен въпрос , бих ви помолил най-учтиво да се въздържате от коментарии.
- astroart
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 10 Май 2007, 16:54
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 54 госта