nikodim77 написа:Здравейте отново,
Преди всичко нека направим разбор на въпроса:
Първо; разгласяването като акт е под въпрос, защото не е публично, а е под формата на Л.С., отправено към третото лице (работодателя), макар че едно лице - трето е достатъчно за да имеме разгласяване. Но, как е станало достояние за набедения, че някой си, е писал до работодателя, след като кореспонденцията принципно е скрита (на Л.С.). Също така, винаги трябва да се предвиждат и евентуални защитни позиции на ответната страна. Написалият винаги ще се оправдае с това, че именно защото не е искал да урони честта и достойнството на обекта на неговия сигнал, то за това е бил предаден (разгласен) чрез Л.С. само на лицето, което би могло да вземе отношение. Вече, ако работодателят е посочил тези обстоятелства и след извършена проверка се установи, че посочената кражба/и/ не отговаря на истината чак тогава набеденият може да търси правата си, което пак не гарантира успех. За да имеме осъществен престъпен състав, за което и да е престъпление от НК, един от факторите е умисъл (вж чл. 11 от НК). Ако например, аз видя, че главният готвач в кухнята вади пържоли и ги поставя някъде и придобия представа, че ги краде, и за това напиша на собственика на ресторанта, дали ще съм осъществил виновно състава на – 147? В последствие като се окаже, че не ги е крадял, а ги е поставял в тайна рецептурна марината, то тогава не считам, че ще е налице умисъл или непредпазливост. В смисъла на последното е и константната съдебна практика, че позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени конкретно и ясно, а не да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.
Сега, отделен е въпроса, че може написаният донос да е нарочен и целящ именно опозоряване, правене на мръсно и т.н., но това следва да се докаже.
Второ;
И защо да НЕ Е работа на прокуратурата? Именно към нея следва уведоменият работодател да се обърне при сигнал за неправомерни действия от страна на служител.
Освен това когато говорим за тъжба чл. 48 и 49 от НПК допускат и участие на прокурора при определени обстоятелства. Например, ако написалият доноса е в по-горна иерархична връзка с обекта на този донос, то имаме зависимост, каквато е посочена и в двата текста.
Еми, сега, клеветата има два вида "изпълнително деяние" - едното е "разгласи позорно обстоятелство", другото е "припише престъпление". Т.е. в случая, за който е запитал авторът на темата, че го "набеждават" в това, че краде, нямаме "разгласяване", но дори и да имаме, както в теорията, така и в практиката (Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г. на Върховния съд) се споделя виждането, че разгласяване е налице, когато позорящото обстоятелство е съобщено на трето лице, а не на лица (мн. ч). С други думи, не е необходимо обстоятелството да е разгласено на повече от едно лице, тъй като това от друга страна би могло да го квалифицира по по-тежко наказуемия състав - чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1 НК - клевета, нанесена публично. Тогава би се поставил въпросът какъв е смисълът от това да има квалифициращо обстоятелство (публичност), щом разгласяването трябва по принцип да е публично? Очевидно идеята на законодателя, който на времето е бил доста по-мъдър, мислещ и внимателен от настоящия, не е била такава - разгласяването да е еквивалентно на публично такова.
Колкото до приписването, щом разгласяването не е необходимо да е сторено пред повече от едно лице, на още по-силно основание пък за приписването не следва да се подхожда така. Това, че някой ще се оправдае с "аз нарочно казах лично на работодателя, за да не разберат другите" не прави деянието по-малко вредно, доколкото по този начин се уронва честта на дадения работник или служител и то пред работодателя, представяйки го като "крадец". Да се приеме, че работодателят е трябвало да предприеме действия, вследствие на така направеното клеветническо твърдение, за да бъде клеветата съставомерна, означава приравняването на това престъпление на резултатно такова, а то смятам, че както в теорията, така и в практиката, преобладава мнението, че то е безрезултатно, формално, изисква се просто клеветническото твърдение да е стигнало до знанието на трето лице, а какво е направило или ненаправило това трето лице е без значение за престъпния характер на деянието. Изисква се умисъл, но същият обхваща съзнанието на дееца по отношение позорящия или "престъпния" характер на обстоятелството, което ще бъде съобщено на третото лице. Самият факт на приписване на престъпление винаги е позорящ, като според мен умисълът би бил изключен само ако деецът докаже, че въз основа на обективни обстоятелства, които е проверил, е можел сигурно да стигне до извода, че престъплението е можело да бъде извършено от наклеветения. Просто да видиш някой да мести пържоли от едно място на друго и веднага да стигнеш до извода, че ги краде, не почива на никакви обективни данни за кражба. Аз лично не мога да дам пример - престъпленията от частен характер са доста... гадна и пипкава материя. Един "слух" или "донус" може лесно да ти съсипе репутацията, макар че в повечето колективи винаги има такъв, който си измисля някое позорящо обстоятелство или приписва престъпление така че, ако тръгнат да се съдят... Както и да е... На мен лично субективните възприятия за предположения и асоциации не трябва да бъдат вземани толкова навътре, защото има някои, които са винаги на нокти да се оплачат от престъпление, извършено от друг и са убедени, че е налице престъпление, а други няма да тръгнат толкова лековато да хвърлят обвинения. Затова според мен материята е гадна и нещата понякога са доста на ръба. Всеки може да се оправдае, че не е искал да опозори някого, е, ти не може да си сигурен какво наистина си е мислил - той и убиецът казва, че не го е направил и не си спомня, ама реално все още технологията не позволява да се "влезе в главата" на човек и да се види какво наистина е мислил, съзнавал, целял и предполагал.
По отношение приложението на чл. 48 и 49 НПК не смятам "зависимост" по смисъла на тези разпоредби се изразява в йерархическа такава на работното място. Какво като клеветящият е примерно по-горестоящ, това по някакъв начин препятства наклеветения да подаде тъжба срещу него? Лишава го от правото да си упълномощи адвокат? Не така биха стояли нещата, ако имаме пострадал от по-тежко престъпление - средна телесна повреда примерно, дете, което е малолетно или непълнолетно и не може само да подаде тъжба, тъй като не може да действа самостоятелно, не може и да си упълномощи адвокат, щото и другият родител е бит и тормозен и няма да си мръдне пръстта или го няма, но за нанесена средна и тежка телесна повреда, съгласно вече цитирания чл. 161, ал. 1 НК, причинена на низходящ - това е престъпление от частен характер - т.е. детето е оставено само да се защитава пред съда, без никакво съдействие. Ето такава зависимост по-скоро визира НПК - някой, който се грижи за теб, храни те, пои те, издържа те, но в един момент имате насрещни интереси. Е, сега, по отношение на домашното насилие създадоха повече възможности на прокуратурата да се намеси и извън изключителните обстоятелства по чл. 48 и 49 НПК, въвеждайки понятието за деяния "извършено в условията на домашно насилие", но това по никакъв начин не може да замести функцията на прокурора при условията на чл. 48 и 49 НПК.
Публикувано на: 10 Яну 2022, 23:12
Не е ли рдно да докажат че си крал? Щом го заявяват значи ще се наложи да го докажат.
