Конкурс за нотариуси КАЗУС вариант 2
Публикувано на: 23 Май 2008, 19:21вариант 2
К А З У С
От 1939 г. П. владее имот с площ от 1800 кв.м. по силата на устна уговорка с К. и през 1950 г. построява в него едноетажна жилищна сграда. През 1962 г. П. се снабдява с нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. След снабдяването с нотариален акт, през същата година, П. сключва предварителен договор с Х. за продажба на реална част от парцела с площ от 200 кв.м. без достъп към улица, като се съгласява последният да построи самостоятелна сграда.
През 1964 г. П. дава съгласие със нотариално заверено заявление до общината на сина си С. да надстрои собствената на П. къща с втори етаж, като строителните книжа са одобрени на името на сина. Синът С. завършва строежа в груб вид през 1970 г., като застроената площ на етажа е в повече с 30 кв.м.
През 1976 г. Х. се снабдява с нотариален акт за част от терена и за построената от него къща, на основание давностно владение.
През 1980 г. П. дарява на сина си С. ½ идеална част от своя имот.Останалата ½ идеална част от имота си П. завещава на дъщеря си М., заради положените от нея грижи към него, при условие, че завърши висше юридическо образование.
През 1981 г. съсобствениците поделят терена с одобрена от съда спогодба, от който терен се образуват два парцела с площ всеки от 900 кв.м., като застроения с двуетажната къща парцел се дава в общ дял на бащата и сина, а другият парцел, с построената от Х. сграда се дава в дял на Х.
Впоследствие, от парцела на Х. се придават по регулация 100 кв.м. към парцела на П. и С., които те заплащат по сметка на общината.
П. умира през 1991 г. и през 2002 г. съсобствениците на двата урегулирани имота ги обединяват, след което прехвърлят идеална част от общия имот и учредяват право на строеж на „С” ООД за изграждане на 5-етажна жилищна сграда. При прехвърляне на идеалната част от терена, те се договарят правото на собственост върху терена да премине върху строителя след изграждането на сградата в груб строеж. При обединяването на двата парцела се установява, че по графични данни общата им площ, още от придобиването на парцела от наследодателя - П., е с 30 кв.м. по-голяма и новият парцел е с площ от 1830 кв.м.
ВЪПРОСИ КЪМ ВАРИАНТ 2 :
1. Кога е възникнала за П. правната възможност да се снабди с нотариален акт за собственост върху терена и сградата ? Необходимо ли е било да представи пред нотариуса строителни книжа ?
2. Придобил ли е С. собствеността върху построения втори етаж през 1970 г. ? В случай, че С. се е отклонил от одобрения архитектурен проект, чия собственост е построеното в повече?
3. Възможно ли е Х. да придобие частта от 200 кв.м. и как следва в случая нотариусът да признае правото на собственост ?
4. Действително ли е завещанието в полза на М.? Ако завещанието е действително, необходимо ли е нотариусът, при представянето му като писмено доказателство за правото на собственост, да установява сбъдването на условието ?
5. Ако Х. желае да се разпореди с имота, получен при делбата, би ли могъл да се легитимира като собственик само с одобрената от съда спогодба, без други доказателства, установяващи собствеността?
6. Придобиват ли П. и С. собствеността върху придадените по регулация към парцела им 100 кв.м.?
7. Каква е площта на всеки от поземлените имоти по ЗКИР непосредствено преди обединението и на поземления имот след обединението ?
8. Какво значение за учредяването на правото на строеж ще има грешката в кадастралната основа ?
9. Кои лица следва да участват като учредители на правото на строеж, при условие че Х. има сключен единствен брак от 1975 г., дъщерята М. не завършва юридическото си образование ?
10.В случай че съдружниците в „С” ООД са двама, при дялове, съответно 80 % и 20 % от капитала, какви документи по отношение на дружеството следва да се представят, при придобиване на идеалната част от имота?
К А З У С
От 1939 г. П. владее имот с площ от 1800 кв.м. по силата на устна уговорка с К. и през 1950 г. построява в него едноетажна жилищна сграда. През 1962 г. П. се снабдява с нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. След снабдяването с нотариален акт, през същата година, П. сключва предварителен договор с Х. за продажба на реална част от парцела с площ от 200 кв.м. без достъп към улица, като се съгласява последният да построи самостоятелна сграда.
През 1964 г. П. дава съгласие със нотариално заверено заявление до общината на сина си С. да надстрои собствената на П. къща с втори етаж, като строителните книжа са одобрени на името на сина. Синът С. завършва строежа в груб вид през 1970 г., като застроената площ на етажа е в повече с 30 кв.м.
През 1976 г. Х. се снабдява с нотариален акт за част от терена и за построената от него къща, на основание давностно владение.
През 1980 г. П. дарява на сина си С. ½ идеална част от своя имот.Останалата ½ идеална част от имота си П. завещава на дъщеря си М., заради положените от нея грижи към него, при условие, че завърши висше юридическо образование.
През 1981 г. съсобствениците поделят терена с одобрена от съда спогодба, от който терен се образуват два парцела с площ всеки от 900 кв.м., като застроения с двуетажната къща парцел се дава в общ дял на бащата и сина, а другият парцел, с построената от Х. сграда се дава в дял на Х.
Впоследствие, от парцела на Х. се придават по регулация 100 кв.м. към парцела на П. и С., които те заплащат по сметка на общината.
П. умира през 1991 г. и през 2002 г. съсобствениците на двата урегулирани имота ги обединяват, след което прехвърлят идеална част от общия имот и учредяват право на строеж на „С” ООД за изграждане на 5-етажна жилищна сграда. При прехвърляне на идеалната част от терена, те се договарят правото на собственост върху терена да премине върху строителя след изграждането на сградата в груб строеж. При обединяването на двата парцела се установява, че по графични данни общата им площ, още от придобиването на парцела от наследодателя - П., е с 30 кв.м. по-голяма и новият парцел е с площ от 1830 кв.м.
ВЪПРОСИ КЪМ ВАРИАНТ 2 :
1. Кога е възникнала за П. правната възможност да се снабди с нотариален акт за собственост върху терена и сградата ? Необходимо ли е било да представи пред нотариуса строителни книжа ?
2. Придобил ли е С. собствеността върху построения втори етаж през 1970 г. ? В случай, че С. се е отклонил от одобрения архитектурен проект, чия собственост е построеното в повече?
3. Възможно ли е Х. да придобие частта от 200 кв.м. и как следва в случая нотариусът да признае правото на собственост ?
4. Действително ли е завещанието в полза на М.? Ако завещанието е действително, необходимо ли е нотариусът, при представянето му като писмено доказателство за правото на собственост, да установява сбъдването на условието ?
5. Ако Х. желае да се разпореди с имота, получен при делбата, би ли могъл да се легитимира като собственик само с одобрената от съда спогодба, без други доказателства, установяващи собствеността?
6. Придобиват ли П. и С. собствеността върху придадените по регулация към парцела им 100 кв.м.?
7. Каква е площта на всеки от поземлените имоти по ЗКИР непосредствено преди обединението и на поземления имот след обединението ?
8. Какво значение за учредяването на правото на строеж ще има грешката в кадастралната основа ?
9. Кои лица следва да участват като учредители на правото на строеж, при условие че Х. има сключен единствен брак от 1975 г., дъщерята М. не завършва юридическото си образование ?
10.В случай че съдружниците в „С” ООД са двама, при дялове, съответно 80 % и 20 % от капитала, какви документи по отношение на дружеството следва да се представят, при придобиване на идеалната част от имота?