КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ

[punisher]

относно поискването-ок.Съгласна съм и аз проверих текста относно "поискването".
Но това не променя мнението ми по казуса.Защо???Защото не може да се предаде владение,ако не е поискано.Не е нужно да се каже изрично,че е поискано.Такова е естеството и характера на престацията.
Но разбира се,вие си имате право на ваше мнение,а аз на свое.Колкото колеги се изказват,толкова различни са и версиите.Всичко е въпрос на обосновка.

[REVOLUTION]

Щом е уговорено, че владението ще се предаде при поискване, а той гу е предал без да му е искано - това какво означава?

Колега според мен твърде буквално тълкувате текста.Наистина не пише , че му е поискано , но това се подразбира.Защото никой не може да бъде принуден да приеме доброволно каквото и да е.Няма значение , че продавачът по пред.договор е проявил инициатива да предаде имота , ясно е че купувачът го е искал , иначе щеше да откаже да приеме владението..

[REVOLUTION]

Решение № 55 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 44/62 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1962 г., С., Наука и изкуство, 1963 г.
чл. 19 ЗЗД
Погасителна давност за завеждане на иск по чл. 19 ЗЗД тече при случаите, когато купувачът по един предварителен договор е получил владението на имота

Струва ми се доста превратно тълкуване на посочената практика.Това , а и другите решения казват единствено , че давността не спира да тече ако НИ е предаден на куп.по предв. договор докато владее имота.Това е правилно.Обаче никъде не се казва ,че предаването на имота [url]след сключването[/url] на предварителния договор не прекъсва давността , тъй като означава признаване на задължението по договора , а оттам и на вземането на кредитора.
Напротив това разбиране се подържа от проф.Калайджиев в учебника му по облигационно право ,така също от С.Розанис.Това становище се поддържа и от Любен Велинов , чиято статия може да се прочете в аписа...

[contralegem]

Въпросът е, че и никъде не е казано, че предаването на имота прекъсва давността. Казва се, че "когато купувачът по предварителния договор е получил владението на имота тече погасителна давност за завеждане на иск по чл. 19 ЗЗД", но без да се конкретизира, че тази давност тече от предаване на владението, а би било редно това да се посочи, ако идеята беше, че има ново начало на давностен срок. Напротив, казано е "ако купувачът, макар и да владее имота, бездействува в продължение на пет години, съгласно чл. 110 ЗЗД това негово право на принудително изпълнение ще се погаси по давност, защото погасителната давност се прилага не само към вземания, но и към облигационни субективни права." Именно това "макар и да владее имота" според мен означава, че давността си тече, независимо дали в тези 5 години той е получил или не владението.
Аз мисля, че решението не може да се разбира в смисъл, че предаването на владението не спира давността, просто защото няма логика въпросът за спиране на давността въобще да се обсъжда в този случай - няма дори намек за основание по чл. 115. Напротив, заради разпоредбата на 116 а, може да има и има колебание дали давността не е прекъсната. Затова и практиката се е произнесла, че въпреки предаването на владението, давността си тече. Съгласна съм, че не е казано изрично. Затова казусът е интересен, за разлика от прокурорския.

[REVOLUTION]

Нямам намерение да споря , разбрах становището Ви , аз не съм съгласен , но в крайна сметка "ножа" е в проверяващите.Включих се в темата , защото едва ли не този нюнс беше окачествен като елементарен и категорично разрешен в практиката , а това не е така.Напротив изявени учени поддържат тезата за прекъсване на давността.В заключение пожелавам успех на всички колеги , пък ако не успеем тази година , ще чакаме догодина.

[elena_]

Колега lawexpert, разбрах че имате в оригинал казуса от конкурса за младши съдии . Моля Ви пуснете го целия във форума, тъй като спорим с колеги на коя точно дата е предявен иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД - на 08.12.2007г. или на 08.12.2008г. Предварително Ви благодаря.

[REVOLUTION]

Колега lawexpert, разбрах че имате в оригинал казуса от конкурса за младши съдии . Моля Ви пуснете го целия във форума, тъй като спорим с колеги на коя точно дата е предявен иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД - на 08.12.2007г. или на 08.12.2008г. Предварително Ви благодаря.

2008г. със сигурност.

[elinceto1973]

2008 година е със сигурност.

[contralegem]

Колега REVOLUTION, съгласна съм, че въпросът въобще не е елементарен или безспорен. Въбоще има ли давност или недействителност, казусът не може да е лесен. За илюстрация ще спомена едно решение ТР5/2006 г. - няма нищо общо с казуса, освен че се касае за давност и първият въпрос е предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли давността относно цялото вземате? Не се е постигнало необходимото мнозинство за вземане на решение и ВКС не се е произнесъл в ТР. Мисълта ми е, че явно понякога давността затруднява и върховните съдии.
Успех и на теб!

[ann]

Аз също подкрепям становището, че изискуемостта на задължението да се плати, респ. да се прехвърли собствеността на имота е настъпила с изтичането на 6-месечния срок. Определено този 6-месечен период не може да се игнорира.
За момент да допуснем, че срокът за заплащане остатъка от цената не беше 6 месеца, а 6 години (знам, че звучи абсурдно, но в момента анализирам съвсем хипотетично). Изтичат 5 години от сключване на предварителния договор и след 5 год. и 3 месеца, купувачът плаща остатъка – плащането е в договорения срок и съобразно правилата на предварителния договор. Иска да получи собствеността – това е негово право по предварителния договор след като е заплатил цената. Завежда иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД след 5 години и 4 месеца от сключване на предварителния договор, но продавачът се позовава на изтекла давност, считано от датата на сключване на предварителния договор. Дали е изтекла давността? Не мисля, въпреки цитираната практика на ВС. Според мен плащането на цената и прехвърлянето на собствеността са взаимно свързани. След като е определен период, в който е отложено плащането, то абсолютно аналогично следва да се прилага същия период за другата страна, след като не е уговорен друг срок. Говорим за отношения на равнопоставеност и трябва да се търси действителната воля на страните. Вярно е, че ВС приема в решенията си, че когато страните не са уговорили срок за сключване на окончателния, то давността тече от датата на предварителния договор. Но според мен това касае само случаи, в които предварителният договор не съдържа отлагателни условия относно други съществени елементи на сделката, като например плащането на цената в по-късен момент.
В този смисъл напълно подкрепям колегите, които мислят, че изискуемостта на задълженията (да се плати и да се прехвърли собствеността) е настъпила с изтичането на 6-месечния срок, който е определен за плащане на цената и която все пак не е била платена в този срок. Съответно и давността следва да тече от тази дата.

[lawexpert]

Нямам много време да го преписвам целия, но датата на която е предявен иска е 08.12.2008г., доста неприятно ако някой е записал 2007г.
Толкова ли не могат да се сетят от ВСС да вземат един проектор и да прожектират казуса на едно платно на даската. Мислех да им го предложа за следващият изпит, но забравих в барзането да предаваме.

[djalma]

На 21.06.2003г. в София Иванов и Георгиев сключили предварителен договор, с който Иванов се задължава да прехвърли на Георгиев с окончателен договор собствеността върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в гр.София, кв."Л", ул."Б", ет.2, за цена от 130 000 лв. В договора било изрично уговорено, че при поискване Иванов ще предаде на Георгиев владението върху посочения имот.Предварителния договор съдържал всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор. В него обаче не бил уговорен срок за сключване на окончателния договор.
В деня на сключване на предварителния договор Георгиев заплатил 129 000 лв. на Иванов, като разликата до пълния размер сезадължил да плати в 6 месечен срок от сключването на предварителния договор. Това обстоятелство било изрично вписано в предварителния договор.
В 6 мес. срок Георгиев не заплатил на Иванов тези 1000 лв., но независимо от това на 29.05.2004г. Иванов му предал владението на недвижимия имот.
На 05.04.2007г. Иванов отправил до Георгиев нотариална покана, с която му определил 7дн.срок за заплащане на сумата от 1000 лв., с предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за развале поканата била надлежно връчена ва 12.04.2007г. на Георгиев, но от негова страна не последвало плащане.
На 08.12.2008г. георгиев предявил иск срещу Иванов с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предв.договор за окончателен. Към исковата молба е представена данъчна оценка в размер на 130 000 лв. за процесния имот.
В производството пред І инст.съд Иванов е направил възражение, че договора е развален , тъй като въпреки отправената покана със срок за довроволно изпълнение, Георгиев не е заплатил 1000 лв.
Георгиев от своя страна направил изявление по чл.87, ал.4 ЗЗД.
Иванов направил и възражение за погасяване на иска по давност.
Въпроси:
1. Кой е компетентният съд /съгл. родова и местна подсъдност/
2. Породило ли е прекратителнотот си действие върху облигационното отноение волеизявлението на Иванов за разваляне на предв.договор с нотариалната покана?
3. От кой момент е започнала да тече погасителната давност по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предв.договор за окончателен и погасен ли е по давност този иск. Ако да - защо, ако не - защо.
4. Има ли значение предаването на владението на имота за обявяването на пред.договор за окончателен?
5. Основателен ли е предявения иск и в какъв смисъл следва да бъде постановено решение /с какъв диспозитив/
По втория въпрос съм отговорила, че няма прекратително действие волеизявлението на Иванов, тъй като освен всичко казано по-нагоре във форума, разваляне на договори, чийто предмет са недв.имоти, става по съдебен ред.
За иска по чл.19, ал.3 съм записала, че е конститутивен, и че по принцип исковата молба трябва да бъде вписана, за да се даде ход на делото.

[donna]

Решение № 2096 от 3.ХI.1967 г. по гр. д. № 1398/1967 г., I г. о.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД
На разваляне по съдебен ред подлежат само окончателните договори за прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти, изрично изброени в чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Предварителни договори за сключване на такива окончателни договори не следва да се развалят по съдебен ред.
----------------------------
П. А. Л. от гр. С. предявил против Е. Е. Л. от с. гр. иск въз основа на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. С., подробно описан в исковата молба.

Искът е предявен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Иска се да бъде обявен за окончателен предварителният договор, с който ответницата е обещала да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост върху дворно място заедно с намираща се в него къща и други постройки, намиращи се в гр. С. Окръжният съд е приел, че предварителният договор между страните е развален по едностранното заявление на ответницата. За да приеме това, съдът се е позовал на т. 6 от предварителния договор, в която е предвидена възможността за разваляне на договора по едностранно искане на коя да е от страните. В т. 6 е посочено: "Ако една от двете договарящи се страни не изпълни задълженията по този договор или пожелае да развали същия едностранно, се задължава да заплати на другата страна неустойка в размер на 4000 лв.". Установено е от данните по делото, че ответницата е отправила до ищеца нотариална покана, че разваля предварителния договор. Както е признал ищецът, той е получил нотариалната покана на 1.VI.1966 г.

В предложението се изтъква, че развалянето на предварителния договор е следвало да се извърши по съдебен ред съобразно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като се касае за договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.

ВС намира, че предложението не следва да се уважи.

Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, следва да се развалят по съдебен ред. Законът има предвид обаче само договорите, които имат вещноправно действие. Такъв ред обаче за разваляне не се предвижда за предварителните договори, отнасящи се до същия предмет. Това следва от характера на тези договори, които създават само облигационни задължения за страните. Предварителният договор, както е изяснено, създава само задължение за страните да сключат окончателен договор. Но ако страната пожелае да развали предварителния договор, то това следва да стане, както се развалят при такъв случай други договори с облигационно действие, т. е. не по съдебен ред. Това е така, защото чл. 87, ал. 3 ЗЗД има предвид само определена категория договори, и то окончателни, изрично изброени от тази разпоредба. От това се разбира, че останалите договори, които не се изрично изброени, следователно и договорите с облигационно не следва да се развалят по съдебен ред.

[lawexpert]

Колеги с преварителния договор не се прехвърлят вещни права, а се задължават страните да сторят това с окончателния договор. Вещни права се прехвърлят с окончателния договор, затова няма изискване предварителния договор да се вписва. Тази разпоредба на ЗЗД не може да се прилага тук, по съдебен ред може да се развалят само тези договори с които се прехвърлят, учреждават ... вещни права.

[niq1982]

Здравейте, колеги!
Аз също се явих на конкурса за младши съдии!
Аз съм категорична, че давността започва да тече от датата на сключване на предварителния договор.
Мисля, че основният спорен въпрос в казуса бе прекъсната ли е давността.
С/д мен не е - затова, защото:
- след като в договора не е посочено, че сключването на окончателен договор е поставено взависимост от плащането на цената или предаването на владението, т.е. след като тези факти не влияят на правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен и тези факти са извън това право, те не прекъсват давността.
- договорът за покопкко - продажба е консенсуален договор и предаването на владението и плащането на цената е изпълнение на договорни задължения.
С/д мен разковничето е в изречението - че не е уговорен срок за сключване на окончателен договор и в поставения въпрос дали предаването на владението има значение за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Но аз не очаквах този момент да е толкова спорен и не съм се обосновала на изпита - защо не се прекъсва давността..............и от това малко се притеснявам
Успех на всички

[niq1982]

исках да напиша - "покупко - продажба", ама в бързината

[vanyasc]

Здравейте!
И аз явявях на изпитите и да ви кажа като прочетох толкова отговори и коментари...
1. Вече не се спомням какво точно съм отговорила и
2. Изобщо не знам дали отговорите ми са верни
Но все си мисля, че е по-добре, че не разрешават да се ползва съдебна практика на изпита. Ако се ползваше - със сигурност пак щеше да има различни мнения. Според мен е от значение как си мотивирал отговора си и си подредил мислите си. Едва ли се очаква от кандидати за МЛАДШИ магистрати да са на "ти" с практиката.
Желая искрено успех на всички и повече положителна настройка!
И не му мислете много, въпреки че скоро друг конкурс за младши едва ли ще има... предвид случващото се със следствието / слухове, разбира се / и това, че местата за мл. следователи бяха изключени от конкурса.
Хайде, лек ден на всички и по-ведро!!! Ако беше математика, нямаше да има такъв спор. Но не е .

[n_ikito]

Като гледам 114 от ЗЗД, за да се определи началният момент от който започва да тече давността, трябва да се отговори на въпроса от кой момент имаме валидно възникнало задължение? По така представеният казус в никакъв случай не може да се направи извод за наличието на отлагателно условие относно възникването на задължението за сключване на окончателен договор. 6м. срок отлага и определя момента от който купувача изпада в забава относно 1000та лв. Моето скромно мнение е че давността ще започне да тече от датата на сключване на договора. Относно прекъсването ..... предаването на владението не влиза в хипотезите на 116ЗЗД.

[lawexpert]

Колежке niq1982, мисля че е прието и е така в практиката, че давносатта се прекъсва с признаване на задължението, а след като е предадено владението, въпреки че не е поискано, то трябва да е прието, т.е. това води до признаване на задължението и може би прекъсване на давността. Това е доста спорен момент, да видим какво ще приемат проверяващите.

[niq1982]

Ако трябва да съм честна и аз се замислих дали предаване на владението в конкретния случай се равнява на признаване на вземането - но реших, че не е.
Но изходих от това,/наред с всичко останало написано по - горе от мен/, че
след като плащането ан цената не прекъсва, следва и предаването на владението да не прекъсва давността -защото и двете - са насрещни задължения на двете страни по договора, необвързани с правото да се иска сключване на окончателен договор.
И не е логично едното да прекъсва давността, а другото не.