Нерешени въпроси от тестовете за адвокати

[dfani]

Относно въпрос № 17 за придобиване на недв. имот по време на фактическа раздяла , смятам че верния отговор е А. Ето и ТР 35 от 1971г.ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 35 ОТ 14.06.1971 Г., ОСГК НА ВС

[Препратки от практика]
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 104, пор. № 31

ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 13, АЛ. 2 СК (ОТМ.) В СЛУЧАИТЕ НА ПРИДОБИТО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА РАЗДЯЛА

Чл. 13 СК (отм.)


Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е сезирал Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса: влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества през време на фактическата им раздяла, като изтъква, че този въпрос не се разрешава еднакво от съдилищата.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно чл. 13 СК (*1) недвижимите и движимите вещи, придобити през време на брака от съпрузите, стават общи на двамата, независимо от това на чие име са придобити, а законът изрично предвижда кои имущества, придобити през време на брака, се изключват от семейната имуществена общност, а именно имуществата, придобити от единия съпруг по дарение и наследство, както и тези, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят. Идеята, от която изхожда тази разпоредба, за да обяви за общо имуществото, придобито през време на брака от съпрузите, освен тези, придобити по наследство и дарение и които служат за обикновено лично ползване и упражняване на занаят, е, че придобиването им е резултат на общите усилия на двамата, като набавянето на парични средства, труд за създаването на имуществата, труд в домакинството или друг начин.

Че такава е била идеята на законодателя, е явно и от разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК (*1), съгласно която при изключителни случаи при развод единият съпруг, чийто принос за придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия, може да иска при делба на същото съдът да му определи по-голям дял. Явно е, че законодателят, като е дал възможност за създаване на неравенство в дяловете на съпрузите при делба на общото им имущество, е изхождал от идеята за съвместно допринасяне на двамата за придобитите от тях през време на брака имущества, макар да не е посочил същото като условие за възникване на семейната имуществена общност, а да се е задоволил само с формалното изискване имуществата да са придобити през време на брака.

Изразът "през време на брака", употребен в чл. 13 СК, означава, че се касае за придобиване през времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване с влязло в сила решение в случаите на развод и обявяване брака за недействителен или с факта на смъртта на единия от съпрузите. Това е според граматическото тълкуване на текста на чл. 13 СК. Според него времето на фактическата раздяла между съпрузите преди прекратяване на брака им се включва в този период и следователно придобитите имущества през време на фактическата раздяла извън хипотезите на чл. 13, ал. 2 СК (*2) се включват в семейната имуществена общност. Но такова разрешение ще бъде в съответствие със справедливостта и общия дух и смисъл на чл. 13 СК само в случаите на краткотрайни фактически раздели, при които не всякога би могло да се отрече приносът на единия от съпрузите в придобиванията на името на другия. Когато обаче се касае до продължителна фактическа раздяла, при която е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите и вследствие на това е станало невъзможно за придобитото през това време имущество от някой от съпрузите другият съпруг да има какъвто и да било принос за придобиването му, разрешението, дадено по-горе, за имуществата, придобити през време на краткотрайните и прекъсвани фактически раздели, ако се приложи и за имуществата, придобити от съпрузите по време на продължителната фактическа раздяла, няма да бъде в съгласие с изискванията на справедливостта и основната идея на чл. 13 СК, че придобитото през време на брака имущество е резултат на усилията на двамата съпрузи.

От всичко това следва, че чл. 13, ал. 1 СК има предвид имуществата, придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на семейството. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите обаче се характеризира с прекъсването на физическата духовна и икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите, макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през време на брака", не може да се приеме, че има нормален брак между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им усилия. Въпросът за собствеността на тези имущества, придобити от съпрузите, не е уреден ясно от чл. 13 или друг текст на СК, поради което и на основание чл. 2 ЗЗД и чл. 13 СК на поставения въпрос - влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества, през време на дългата фактическа раздяла, за придобиването на които другият съпруг няма никакъв принос, следва да се отговори, че за тези имущества всеки от съпрузите може да предяви против другия съпруг установителен иск, за да докаже, че те не са общо имущество, а лично негово. Това тълкуване на чл. 13, ал. 1 СК се приема от ОСГК за най-правилно, защото то отговаря на духа и смисъла на закона.

Затова и на основание чл. 212 ГПК ОСГК на Върховния съд

РЕШИ:

1. Недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити през време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и в случаите, когато те са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите.

2. Когато обаче фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити, може с установителен иск по чл. 97 ГПК да установи, че тези имущества не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК, че те принадлежат лично на него.

-----------------

(*1) Сега чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г.

(*2) Сега чл. 20 СК от 1985 г.

[lexter]

8. Не се позволява посаждането на високи дървета до имота на съседа на разстояние по-малко от:
а. 1,5 метра
б. 3 метра
в. 5 метра
Този метраж не успях да го намеря в който от нормативните актове е записан, но го четох като отговор някъде.

ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г., изм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.90 от 8 Ноември 1960г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1974г., изм. ДВ. бр.87 от 8 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.55 от 14 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 1985г., изм. ДВ. бр.14 от 19 Февруари 1988г., изм. ДВ. бр.91 от 2 Декември 1988г., изм. ДВ. бр.38 от 19 Май 1989г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.77 от 17 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.33 от 19 Април 1996г., изм. ДВ. бр.100 от 31 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.32 от 12 Април 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.54 от 13 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

в кои актове ако не е тайна сте търсили

[dfani]

На втората част от въпросите - в.2 - В - преклузивните срокове са установени от закона; на 13 и 21 в - А - входната врата на блок и тераса служеща за покрив са общи части по естеството си . Тези части, които са общи по преднезначение могат да променят предназначението си - портиерна .

[blind_guardian]

11. Посредственото извършителство е:
а.форма на съучастие
б.форма на задружна престъпна дейност
в. престъпна проява, при която деецът мотивира едно наказателнонеотговорно лице да извърши престъпление

Тук е "в".

От първите въпроси:
3. Придобивна давност върху държавни имоти:
а) не тече
б) тече от 1.06.1996 г.
в) тече, независимо от коя дата.

Ето ти нормите, намери си отговора

ЗАКОН за държавната собственост

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г.).


(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.


(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.


ЗАКОН за допълнение на Закона за собствеността

(ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.)


§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.

[didi197475]

Към blind_guardian

И какво означава това, че в крайна сметка не тече придобивна давност върху държавни имоти така ли?

Към dfani :
По отношение на въпрос 2 относно преклузивните срокове четох едни лекции, в които пише следното:
"В частното право освен давностни срокове има и други срокове, които се наричат преклузивни или прекратителни срокове. Голямо значение за разграничаването на двата вида срокове има това, че преклузивните срокове нямат общи правила. Докато давностните срокове могат да се установяват само в нормативен акт, преклузивните срокове могат да се уговарят между страните в техните сделки. Преклузивните срокове, които се уговарят между страните, могат по тяхно съгласие да се съкращават или удължават, докато това не е допустимо при погасителната давност".

Затова помислих, че може верния отговор да е б - преклузивните срокове се установяват от страните. Но сега се пообърках.

[b]По отношение на въпрос 13.
Т[/b]ерасата, която служи като покрив на намиращите се под нея помещения в етажната собственост, представлява.........:
Щом като не може да променя предназначението си и това я прави обща част по естеството си, не би ли следвало в конкретния случай да е отговор в - обща част по предназначението си, тъй като в отговор а е посочено а. обща част на сградата по естеството си, тъй като има основната функция на покрив, а не че не може да има и друго предназначение. Стана малко оплетено.

[blind_guardian]

В момента не тече придобивна давност за имоти частна държавна и общинска собственост - спряна е със закон, а имоти публична общинска и държавна собственост не могат да се придобиват по давност.
верният отговор е а
на въпроса за бързото производство - портокал ти е отговорила при предните въпроси, прочети си го там.
покривът е обща част по естеството си, плочата на терасата има функцията на покрив, значи е обща част по естеството си. На общите части по предназначение може да им се измени предназначението със съгласие на всички етажни собственици и вече няма да са общи части, за тези, които са общи части по естеството си това не може да се случи. Същото се отнася и за външната врата.
И за преклузивните срокове - има доста такива, уредени в законите.

[didi197475]

Благодаря ви много за помощта. Желая на всички, които обърнаха внимание на моите въпроси успех в начинанията. Друго си е човек да може да се консултира с опитни юристи, а този форум дава чудесна възможност за това.

[babyboopk]

Здравейте,
По въпроса за преклузивните срокове и аз съм съгласна, че могат да се установяват от страните. Първата ми мисъл беше, че единствено закон може да предвиди такива, но ..... ето и едно решение в този смисъл:

РЕШЕНИЕ № 630 ОТ 28.07.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1832/2003 Г., ТК, II Т. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 8 от 2004 г.
УСТАНОВЕНИЯТ С ДОГОВОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ПРЕД АРБИТРАЖНИЯ СЪД НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УДЪЛЖАВАН ЕДНОСТРАННО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ АРБИТРАЖНИЯ СЪД.

СЪДЪТ ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДА ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННО АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ, АКО СЪДЪРЖАНИЕТО МУ И НАЧИНЪТ НА ПОСТАНОВЯВАНЕ СА НЕСЪВМЕСТИМИ С ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД НА СТРАНАТА.

(и за да не поставям цялото решения, предлагам изречението по същество в него, а именно:) Един от начините за установяване на преклузивни срокове е с договор между страните.

Пак в този смисъл е и теорията, че преклузивните срокове могат да се променят по съглашения между страните (макар това да не е безспорен довод, че могат да се установяват от страните )

[blind_guardian]

Никой не е казал, че не могат да се уговарят срокове от страните - това е един от така наречените модалитети на сделката, сроковете могат да бъдат прекратителни, отлагателни и т.н. /някои може да ги кръстим и преклузивни /, но има и доста преклузивни срокове, уредени от закона - главно за предявяване на определени искове - за нарушено владение, за право на изкупуване, за произход и разни други. В гр. процес също има законово определени срокове, които по своята същност са преклузивни - например ако в срока за отговор ответникът не подаде такъв, настъпва преклузия за някои негови процесуални права - чл.133 ГПК. И според мен въпросът от теста не е формулиран много коректно...

[babyboopk]

Да, съгласна съм, че не е зададен коректно въпроса. За съжаление в тестовете има и такива, или пък без верен отговор

[babyboopk]

Здравейте, бих искала да чуя и други мнения на колеги по следния въпрос:
"Саморъчно завещание, което НЕ СЪДЪРЖА ДАТА, на която е съставено е:
а) нищожно
б) унищожаемо
в) валидно"
Предварително благодаря

[dfani]

отговор А, нищожно, неспазена форма

[babyboopk]

Аз клоня към "в", защото закона говори за "означение на датата", т.е. тя може да не еизразена категорично с цифри, но да е определяема и тогава завещанието няма да съдържа дата, но ще има означение за нея....

[dfani]

категорично А

[shakina_]

Аз клоня към "в", защото закона говори за "означение на датата", т.е. тя може да не еизразена категорично с цифри, но да е определяема и тогава завещанието няма да съдържа дата, но ще има означение за нея....

е това ще ми е интересно да видя как ще стане?
отг. е а)

[babyboopk]

Под "дата, съдържание на дата" аз разбирам конкретното й посочване (било то словом или цифром), а под "означение за дата" - индиректното й посочване , например: разпети пеък на 1998 г., т.е. последното е по-широкото понятие и ако от съдържаниео на завещанието може да се извлече тази дата (макар и да не е посочена конкретно), то то няма да бъде нищожно.
Може би прекалено съм задълбала в този въпрос....., както и да е благодаря за категоричните коментари и хубава вечер на всички

[shakina_]

ами ако е написано: "разпети петък на 1998",то завещанието има дата,пък дали е посочена,означена или както там ще го наречеш си все 200.
Хубава вечер

[alexander2005]

По новия ГПК и новия СК, съдебните решения, постановени по иск за развод, подлежат ли на касационно обжалване?

[shakina_]

Подлежат,да,стига да се вписват в нормата на чл.280(1) ГПК.Не се жалят пред ВКС само Р по дела с обжалваем интерес до 1000лв. и Р по някои неискови производства.

[kosmonavt09]

Точно това решение говори за отговор "В"