от kalahan » 14 Дек 2007, 01:15
Според това определение обаче е точно както portokal счита:
"ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 259 ОТ 19.04.1999 Г. ПО ГР. Д. № 24/1999 Г., IV
ВЗИСКАТЕЛЯТ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАСОЧЕНО СРЕЩУ СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО МОЖЕ В ОТДЕЛНО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО ДА УСТАНОВИ ВЗЕМАНЕТО СИ СРЕЩУ ВСЕКИ ЕДИН ОТ СЪДРУЖНИЦИТЕ, КОГАТО СЪЩЕСТВУВА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА ТЪРГОВСКОТО СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО.
Чл. 88 от Търговския закон
Чл. 326, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Чл. 237, б. "а" ГПК
Докладчик съдията Жанета Найденова
Районният съд гр. М. с определение от 1.VI.1998 г. прекратил производството по образуваното гр.д. № 519/98 г., приемайки липсата на правен интерес.
С определение от 11 октомври по гр.д. № 261/98 г. Окръжният съд гр. М. оставил в сила определението на районния съд за прекратяване на производството.
Пред Върховния касационен съд е постъпила касационна жалба по чл. 218а, б. "в" ГПК срещу определението на въззивния окръжен съд в гр. М., с което е било прекратено по-нататъшното развитие на делото.
Върховният касационен съд провери направените в жалбата оплаквания и прие следното:
Както са изяснили и съдилищата - районен и окръжен в гр. М. - ответниците по предявените искове Н.В. и М.Д. са били съдружници в СД "В.-7", длъжник по вземането на ищцовата кооперация, видно от изп. лист от 18.04.1997 г. по гр.д. № 151/94 г. на Окръжния съд в гр. М. Съдилищата са насочили ищцовата страна към използуване разпоредбата на чл. 88 ТЗ /изм. бр. 103/93 г. ДВ/: след като съществува невъзможност за удовлетворение на ищеца от имуществото на дружеството, принудителното изпълнение се насочва срещу съдружниците, които отговарят солидарно и неограничено, съгласно чл. 76 ТЗ.
Неправилно е прието, че е недопустимо образуването на исково производство за осъждане отделно на съдружниците в събирателното дружество. Както се посочи по силата на закона - чл. 76 ТЗ - те отговарят и тогава, когато дружеството не може да удовлетвори кредиторите. Отговарят солидарно и неограничено. Вярно е, че съдия - изпълнителят е длъжен да предприеме изпълнение само въз основа на издадения изпълнителен лист, в който като длъжник да фигурира не само СД "В.-7", но и неговите съдружници. Само въз основа на констатацията обаче, че отговорността е неограничена и солидарна не би могло да се приеме, че принудителното изпълнение е било възможно и срещу тях. Липсвал е изпълнителен титул, защото чл. 326, ал. 1 ГПК сочи неизчерпателно случаите, при които като взискател може да се яви лице, което да не фигурира като кредитор по изпълнителния лист. Чл. 326, ал. 2 и 3 ГПК сочи изчерпателно случаите, кога изпълнителният процес е можел да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник /примерно наследници на починалия длъжник, когато правоприемството е настъпило след издаване на изпълнителния лист/ а така също и срещу третото лице, дало своята вещ в залог или ипотека за обезпечаване дълга на длъжника/. В други случаи на отговорност на чужд дълг е нужен изпълнителен лист, издаден срещу отговарящите лица. Изпълнителният лист е съдебен акт, удостоверяващ право на принудително изпълнение и разрешаващ то да бъде упражнено от кредитора за притезание, доказано с изпълнителното основание. Като едно от най-важните изпълнителни основания ГПК предвижда осъдителното решение на съда - чл. 237, б. "а" ГПК. То представлява универсално изпълнително основание и може да се получи само с помощта на осъдителния исков процес.
Ето защо неправилно съдилищата - районен и окръжен в гр. М. са приели, че производството срещу съдружниците - физически лица - е недопустимо. Ищецът - ЗПТК "К." с. Г.Б. - не е имал друга правна възможност на защита за вземанията си. Тя е можела да осъществи само чрез осъдителни искове срещу отделните съдружници да постигне защита на своите интереси: осъдително решение и срещу тях, което да послужи като изпълнително основание за принудително изпълнение."
Но пък съгласно това решение е точно обратното:
"РЕШЕНИЕ № 993 ОТ 1.06.1998 Г. ПО ГР. Д. № 667/98 Г., V ГР. О. НА ВКС
МАКАР ЧЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е ОБРАЗУВАНО ВЪЗ ОСНОВА НА ОСЪДИТЕЛНО РЕШЕНИЕ САМО СПРЯМО СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО, НЯМА ПРЕЧКИ СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ИМУЩЕСТВОТО НА СЪДРУЖНИЦИТЕ И ДА ВЗЕМЕ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ, ОБЕЗПЕЧАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТТА ИМ ЗА ПРИЗОВАВАНЕ. СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪБИРАТЕЛНОТО ДРУЖЕСТВО ПРОИЗТИЧА ОТ ЗАКОНА.
Чл. 76 ТЗ
Чл. 88 ТЗ
Чл. 92 ТЗ
С молбата за преглед се атакува решението на районния съд, с което е била оставена без уважение жалбата на В. Г. Ч. от. гр. С. срещу действията на съдия-изпълнителя по изпълнително дело № 7530/1995 г.
Оплакванията са, че са допуснати нарушения по чл. 207, букви "а" и "б" ГПК.
Молителят поддържа, че наложената от съдия-изпълнителя ограничителна мярка по чл. 8 във връзка чл. 7, б. "е" от Закона за задграничните паспорти, изразяваща се в изпращане на карта по СДВР, МВР, отдел "Паспорти и визи" с данни за образуваното срещу СД "Б... х", гр. С., изпълнително дело, е незаконосъобразна. Въвежда довода, че изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано това изпълнително дело, е издаден по реда на чл. 237, чл. 242 - 249 ГПК по искане на банката-кредитор срещу събирателното дружество, че съдружниците в това дружество не са осъдени и нямат качеството на длъжници в изпълнителното производство, че съдът, издал изпълнителния лист, не е бил сезиран при условията на чл. 88 ТЗ, а съдия-изпълнителят също. Молителят иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата му като се отменят незаконосъобразните действия на съдия-изпълнителя.
Надзорният съд намира, че молбата за преглед е допустима, но неоснователна, поради което я оставя без уважение.
Изпълнителното дело е било образувано по молба на ОББАД и изпълнителен лист за сумата 31 169 909,98 лв. Изпълнителният лист е бил издаден на основание чл. 237, б. "в" ГПК по решение от 25.09.1995 г. по гр. д. № 6046/1995 г. на С. районен съд. Длъжникът по изпълнителния лист е СД "Б... х", гр. С., представлявано от В. Г. Ч. и Н. С. С. В молбата на взискателя е поискано изпълнението да се насочи първо срещу имуществото на дружеството, а при невъзможност за удовлетворяване съгласно чл. 88 ТЗ и срещу личното имущество на съдружниците. С цел обезпечаване на вземането и като мярка, обезпечаваща възможността за призоваване на длъжника, банката поискала от съдия-изпълнителя да наложи спрямо съдружниците в събирателното дружество В. Г. Ч. и Н. С. С. ограниченията по чл. 7 и чл. 8 ЗЗП. С резолюция от 6.10.1995 г. при висящ изпълнителен процес съдия-изпълнителят разпоредил да се изпратят на СДВР, МВР - отдел "Паспорти и визи", две карти с данни с паричното задължение на съдружниците в посоченото събирателно дружество към банката. Разпореждането е било изпълнено. Въз основа на данните, получени от съдия-изпълнителя, е бил издаден административен акт по чл. 8 във връзка с чл. 7, б. "е" ЗЗП, който е бил обжалван от молителя по реда на чл. 14, б. "а" ЗАП. Няма данни приключило ли е административното производство и какъв е резултатът по него.
По жалбата на В. Г. Ч, в производството по чл. 332 ГПК С. районен съд приел, че действията на съдия-изпълнителя, в резултат на които се е достигнало до ограничаване пътуванията на жалбоподателя в чужбина, са законосъобразни. Обосновал извода си с личната, солидарна и неограничена отговорност на жалбоподателя като съдружник в събирателното дружество към кредиторите на последното.
Решението е законосъобразно.
Действията на съдия-изпълнителя са предприети с цел обезпечаване успешен изход на изпълнителното производство по висящ изпълнителен процес. Изпълнителният лист не е обезсилен. Няма доказателства за погасяване на вземането с изплащане на сумите от длъжника на взискателя. Няма данни изпълняемото право да е оспорено по реда на чл. 260 ГПК, нито че съдебното решение, послужило като изпълнително основание, е атакувано с жалба (чл. 241 ГПК), нито че изпълнението е спряно в хипотезата на чл. 252 ГПК, или че с иск по чл. 254 ГПК длъжникът е възразил, че не дължи присъдената сума.
Не се спори, че молителят има качеството на неограничено отговорен съдружник в осъденото събирателно дружество-длъжник. Солидарната отговорност на съдружниците за задължения на дружеството произтича от закона - чл. 76 ТЗ. По изрично искане на взискателя на основание чл. 88 ТЗ принудителното изпълнение е насочено срещу събирателното дружество, а в случай на невъзможност за удовлетворяване - и срещу съдружниците му. Действително те са посочени в изпълнителния лист не като длъжници, а като лица, имащи право да представляват дружеството. Но това не означава, че съдия-изпълнителят е разширил кръга на длъжниците, предприемайки изпълнителни действия спрямо съдружниците. Отговорността на последните за задълженията на дружеството произтича пряко от закона. Тя е налице за всички съдружници, които носят отговорност за всички задължения на дружеството, независимо кога са встъпили в него - чл. 92 ТЗ. Законът определя поредността, в която следва да се извърши принудителното изпълнение на паричните задължения на дружеството. Това изпълнение ще се насочи към личното имущество на съдружниците, независимо че не са осъдени лично, в случай, че кредиторите не могат да се удовлетворят от имуществото на дружеството. Тази поредност на принудителното изпълнение може да се избегне от съдружниците само при определени от закона предпоставки, които в случая не са налице. Няма доказателства, че личното имущество на съдружниците покрива задълженията на дружеството, нито пък е предоставено надлежно обезпечение. Паричното задължение на събирателното дружество е значително по размер. С оглед на всичко това законосъобразно съдия-изпълнителят е сигнализирал органите на МВР за евентуално ограничаване пътуванията на молителя извън страната."
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")