Нерешени въпроси от тестовете за адвокати

[valerieva_d]

по този въпрос какво мислите:
Придобитите по време на брака акции от единия съпруг-ЕТ са:
а) лична собственост на съпруга - ЕТ;
б) СИО;
в) лична собственост на съпруга - ЕТ, ако са включени в търг. предприятие?

ТР в тази област изглежда ясно, но:
Съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.

ако тези акции са придобити в резултат от упражняваната търговска дейност, логично е отговорът да е "в".

Според чл. 22 ал.3 СК лични са му тези ВЕЩНИ права, които е придобил като ЕТ , включени в търговското предприятие.

Не знам, но клоня към а, че са си негови . Все пак акциите са ценни книги и имам някакви спомени , че ценните книги са лично имущество в това число естествено менителница и т.н.

П.П. има някакво ТР от 2001 на ВКС, където се казва, че относно акции съпругът може да подаде иск за принос така е, но аз все пак си мисля, че акцията си е лична собственост и за вкарване в търговското предприятие отпада

[lexter]

мда, не съм дочел тълкувателното решение...

Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.

[valerieva_d]

Не се тревожете колега, сега е по-добре да правим грешки при решаването на тестовете, отколкото на самия изпит Моля вижте другата тема, където съм задала и аз 1 въпрос

[lexter]

сега ще погледна и другата тема, но междувременно още два въпроса:

граждански ответник може да бъде:
а) само ФЛ
б) само ЮЛ
в) както ФЛ, така и ЮЛ.

ТУк съм убеден, че е "в", но не мога да открия релевантна норма от закона...

при смърт на съдружник в ООД:
а) наследниците по закон придобиват по наследство ДД и стават по право съдружници в ООД.
б) наследниците по закон придобиват по наследство ДД.
в) наследниците по закон придобиват по наследство ДД и стават съдружници в ООД, след решение на ОСС.

тук се колебая какво имат предвид - наследяването на самия ДД дял е по силата на закона. Приемането на наследника за съдружник (възникване на членствено правоотношение) в ООД може да стане с решение на ОС.
Струва ми се действителна уговорка в друж. договор, че наследниците по закон стават съдружници след смъртта на съдружника... Но не мога да подкрепя това твърдение със съдебна практика, а единствено с оглед свободата на договаряне.

От друга страна,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 166 ОТ 30.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 132/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Настоящият съдебен състав счита за правилно второто становище по следните съображения:
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност /чл. 127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял - чл. 123 от ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в О., т. е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали преобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако преобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание - чл. 122 от ТЗ.
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в О. имуществените му права - дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява преобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
На следващо място, приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е властно да откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Защитата на членствените правата по чл. 71 от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, включително и по отношение на искането за вписване в книгата за дружествените дялове и в търговския регистър.
Обстоятелствата, на които ищците основават претенцията си, са изложени в исковата молба и упражняването на правата е обвързано с довода за автоматично придобиване на членство в дружеството. По делото не съществува спор, че ищците не са приети за съдружници в ответното дружество, поради което същите не са надлежна страна в процеса и не разполагат с легитимация за предявяване на иска по чл. 71 от ТЗ.
По тези съображения постановеното въззивно определение за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по предявения от П. Х., К. Е. Д. и А. Е. Д. срещу "Т" О. иск по чл. 71 от ТЗ е правилно е следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

[valerieva_d]

сега ще погледна и другата тема, но междувременно още два въпроса:

граждански ответник може да бъде:
а) само ФЛ
б) само ЮЛ
в) както ФЛ, така и ЮЛ. и аз мисля, че е това тъй като логически ГИ се предявява срещу лица, които имат гражданска отговорност, а гражданска отговорност може да ноци и едно ЮЛ

ТУк съм убеден, че е "в", но не мога да открия релевантна норма от закона...

при смърт на съдружник в ООД:
а) наследниците по закон придобиват по наследство ДД и стават по право съдружници в ООД.
б) наследниците по закон придобиват по наследство ДД.
в) наследниците по закон придобиват по наследство ДД и стават съдружници в ООД, след решение на ОСС.

тук се колебая какво имат предвид - наследяването на самия ДД дял е по силата на закона. Приемането на наследника за съдружник (възникване на членствено правоотношение) в ООД може да стане с решение на ОС.
Струва ми се действителна уговорка в друж. договор, че наследниците по закон стават съдружници след смъртта на съдружника... Но не мога да подкрепя това твърдение със съдебна практика, а единствено с оглед свободата на договаряне.

От друга страна,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 166 ОТ 30.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 132/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Настоящият съдебен състав счита за правилно второто становище по следните съображения:
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност /чл. 127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял - чл. 123 от ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в О., т. е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали преобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако преобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание - чл. 122 от ТЗ.
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в О. имуществените му права - дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява преобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
На следващо място, приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е властно да откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Защитата на членствените правата по чл. 71 от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, включително и по отношение на искането за вписване в книгата за дружествените дялове и в търговския регистър.
Обстоятелствата, на които ищците основават претенцията си, са изложени в исковата молба и упражняването на правата е обвързано с довода за автоматично придобиване на членство в дружеството. По делото не съществува спор, че ищците не са приети за съдружници в ответното дружество, поради което същите не са надлежна страна в процеса и не разполагат с легитимация за предявяване на иска по чл. 71 от ТЗ.
По тези съображения постановеното въззивно определение за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по предявения от П. Х., К. Е. Д. и А. Е. Д. срещу "Т" О. иск по чл. 71 от ТЗ е правилно е следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Мисля, че е в, защото за да си съдружник това е лично право на съдружника , така да се изкажа и не може да се наследява правото да си съдружник. Не мога да обесня точно какво имам впредвид, но помня със сигурност, че още на консултациите за държавните изпити един съдия от ВКС, който ни ги водеше, ни наблегна на това, че не може да наследиш членство в дружество. И колебая се между б и в, но приемам, че в е отговора, защото реално ако искат наследниците да станат съдружници ОС може да ги приеме за такива.

П.П. сега прочетох определението и общо взето съм го възпроизвела

[comandante]

Някой, решил ли е казусите от последният изпит от май.

[valerieva_d]

тук има обсъждания viewtopic.php?f=10&t=51168